През юли 2007 г. преговорите между Франция и Либия доведоха

 

„ През юли 2007 година договарянията сред Франция и Либия доведоха до освобождението на българските медицински сестри, упрекнати от либийския режим в заразяване на стотици деца с ХИВ. Тези медицински сестри бяха арестувани в продължение на осем години, измъчвани и наказани на гибел “ –  днес френските медии напомнят събитията от края на 2007 година Романе Лайнел Соваж в ina.fr обаче слага на фокус визитата на Муамар Кадафи оп същото време в Париж, когато либийския водач разпъна бедуинската си палатка в градините на хотел „ Марини “, формалната резиденция за държавни посетители. 

„ Отвъд символичното значение – хотел „ Марини “ се намира единствено на крачки от Елисейския замък – инсталирането и обилното посрещане на сходна фигура провокираха несъгласия. Журналист стигна до такава степен, че го назова „ най-противоречивото посещаване в историята на Петата република “, написа Романе Лайнел Соваж в ina.fr. 



Какво си спомня от този исторически миг обаче една българка, пловдивчанката Анна Танчева, която посреща българските медицински сестри тъкмо по това време в Париж. Ето какво споделя Анна: „ Буквално дни след освобождението на медицинските сестри от либийски затвор, те бяха поканени на импровизирано посещение в Париж. Като подарък и жест от френското посолство в България и тогавашния дипломат, Етиен де Понсен. 

Като общоприет пратеник на Фондация Алианс Франция-България участвах в посрещането им в Париж, дружно с господин Пиер Консини, тогава ръководител на Фондацията. Докато подготвяхме програмата им за престоя в Париж, всички се питаха: дали медиците ни ще бъдат поканени и посрещнати от Никола Саркози в Елисейския замък?  И се разбра, косвено, че в действителност няма по какъв начин френския президент да ги одобри при изискване че в този миг Кадафи му е на посетители. И то... с цялата си свита – нещо нечувано до тогава “.

Анна Танчева напомня по какъв начин медицинските ни сестри имали  организирани срещи с френски политици, на които тя ги е придружавала, като техен преводач: с министъра на външните работи Бернар Кушнер, със сенатори в Сената на Франция и други публични лица. „ Една от срещите, която няма са не помни е с депутатите в Националното заседание (Assemblée nationale). Когато влязохме през eдин от балконите, всичко затихна, работните диалози замлъкнаха, всички депутати станаха на крайници и ръкопляскаха дълго на сестрите “. 

Анна има още един запаметяващ се спомен със сестрите и с палестинския стажант-медик Ашров ал Хаджудне, който също е измежду арестуваните с тях в пандиза. „ Трябваше да ги разходя из Париж, да ги почерпя във френски заведения за хранене, с цел да се почувстват добре и да се провиснал. Това беше най-малкото, което можехме да създадем за тях след ужасните им мемоари. Търсих сред един или различен ресторант, искаше ми се да им покажа обичайна френска кухня, само че в един от дните те се стопираха на....тайландски ресторант! Оказа се доста радостно и екзотично прекарване! Заведох ги в Blue Elegant („ Синият слон " ), прочут по това време ресторант, наоколо до Фондация Алианс Франция-България.  Бях щастлива, да ги развеселявам, да  дегустираме дружно разнообразни деликатеси. Техните усмивки бяха към момента плахи и с привкус на горест и тъга, само че настроението на всички бе прелестно! Зарадваха се и на сина ми, който беше с нас, тогава малко 6-7 годишно момченце. Той бързо стана техен любим, а ресторантът беше едно прелестно прекарване за цялата компания “, спомня си Анна Танчева.